Какво е хипотерапия и как може да помогне на деца със специални нужди?
Хипотерапията, произлизаща от гръцката дума „hippos“, което означава кон, е форма на физическа терапия за деца и възрастни, която използва движението на ходещ кон, за да осигури терапевтично движение на ездача. Това е лечение, което се използва за предизвикване на промяна при деца и възрастни в области като баланс, сила, седнала поза или при сензорни дефицити.
Хипотерапията буквално означава „лечение с помощта на коня“ и идва от гръцката дума “hippos” ,която означава кон.
Определя се като конно- асистирано лечение. За пръв път тя е спомената в трудовете на Хипократ.
Въпреки това вече е дисциплина с установен протокол от началото на 60те години на 20 век.
През 60те години на 20 век то започва да се използва като допълнение към традиционната физикална терапия в Германия, Австрия и Швеция.
В тези страни терминът “хипотерапия” за пръв път намира място и в медицинската литература.
През 70 те години на 20 век в САЩ започва процеса на стандартизация на хипотерапията.
Какво е хипотерапия и как може да помогне на деца със специални нужди?
Кой може да се възползва от хипотерапията?
Хипотерапията може да бъде полезна за възрастни и деца със специални нужди, от малки деца до пенсионери. Ако качването върху коня не е възможно, работата на земята предлага много възможности за работа върху целеви функционални дейности за постигане на желания резултат.
Хипотерапията може да има положителен ефект върху голямо разнообразие от състояния. От неврологични до мускулно-скелетни проблеми, забавяне в развитието до дегенеративни състояния, генетични или придобити проблеми. Понастоящем има все повече клинични доказателства в подкрепа на положителното въздействие, което конят може да има при рехабилитация и функционалното подобрение, оказвайки влияние както върху физическото, така и върху психическото благополучие на човека.
Кой може да се възползва от хипотерапията?
Как действа хипотерапията?
По време на хипотерапията, повтарящата се, ритмична походка на коня стимулира автоматичните реакции. Това води до мобилизиране на ставите и меките тъкани, стимулиране на ставните рецептори и вестибуларния апарат и предизвиква баланса, като същевременно укрепва и възпитава слаби или неправилно използвани мускулни групи.
Точно както по време на наземните терапии, в хипотерапията могат да се използват различни позиции на коня, със защитена подложка за гърба, предпочитана пред традиционното седло, за да се увеличи максимално предаването на движение и топлина от коня към човека и да се улеснят промените в позиция.
Легнало и полулегнало положение по гърба на коня, или напречно може да се използва в ранните етапи на развитие на детето, като придобиване на контрол върху главата и развитие на симетрична поза. Чрез използването на формата на коня могат да се повлияят тоналните модели на движение.
От легнало положение с опора на пред мишницата, може да се премине към наклонено напред седене с лице към задната част на коня, като тежестта се пренася през горните крайници.
Могат да се въведат игри и дейности за допълнително насърчаване на мобилното носене на тежести, повлияване на тонуса и развитие на функцията на горните крайници.
Докато е възседнал коня, човекът изпитва пълното въздействие на триизмерното движение на таза на коня, което имитира това на човешкия таз по време на ходене, движение напред и назад, отстрани и ротация.
Страничното седене може да се използва за насърчаване на страничното накланяне на таза и предлага алтернативна позиция за работа върху дейности на горните крайници, предизвикателство за балансиране и пренасяне на тежестта.
Колениченето в четири точки на гърба на коня имитира модела на движение на пълзене и това може дори да прогресира до стоене особено при малките деца, което им позволява да изпитат симетричния модел на ходене, пренесен от коня.
Защо да използвате кон или пони?
Конят има темпо подобно на човешкото, като прави приблизително 100 крачки в минута, което води до приблизително 2000 движения в 20-минутен терапевтичен сеанс. Всяко движение на коня предизвиква автоматичен отговор от ездача, за да запази позицията си. Дължината на крачката, темпото и ритъмът на походката на коня могат да бъдат манипулирани от водача на коня. Заедно с промените в посоката на движение, комбинирането на завои и кръгове, прехода между ходене и спиране, интензивността на търсенето и желания отговор, могат да бъдат оптимизирани за постигане на желания резултат.
Конете предлагат и мултисензорно изживяване, чрез мекотата на козината, грубата грива и опашка за докосване, релаксиращата топлина на тялото, успокояващите звуци на дишането, ритмичните стъпки, гледките и миризмите на откритата проветрива среда и гледката от различна височина.
Запознаването с нов, космат най-добър приятел, който ви приема такъв, какъвто сте, не ви осъжда и винаги се радва да ви види, също помага за изграждането на самочувствие. Макар и едър, този приятел е нежен и мил, много прощаващ и някак сякаш разбира необходимостта да бъде спокоен и тих с най-малките и най-чувствителните.
Най-хубавото в хипотерапията е, че това е ЗАБАВНА терапия. Терапевтите обикновено установяват, че децата се ангажират и дори не осъзнават, че изпълняват своята терапия.
Защо да използвате кон или пони?
История на хипотерапията
През вековете, а и в митологията, конят често е представян като помощник и лечител за хората.
През 19 век са направени научни проучвания относно терапевтичните ползи от конната езда при хора с неврологични смущения и други увреждания.
Смята се, че широкото разпространение на конната езда като терапия се дължи на изключителното постижение на Лиз Хартел. (14.03.1921-12.02.2009)
Диагностицирана с полиомиелит, тя допринася за признанието на конната езда като терапия като печели сребърен медал на Grand Prix Dressage през 1952 година на олимпийските игри в Хелзинки.
Конната езда е единствено прилаганото лечение за нейната рехабилитацията й.
След това постижение, конната езда като терапия се разпространява от Западна Европа към много други части на света.
През 1958 в Великобритания е създаден Тръст за езда на понита за хора с увреждания, а през 1960 в САЩ Обществена асоциация за езда за хора с увреждания.
Впоследствие през 1969г. век е създаден и Cheff Терапевтичен център за езда като първия терапевтичен център за езда построен специално да служи на хора със специални потребности в Северна Америка.
В края на 60-те години на миналия век е създадена Северноамериканската асоциация за езда за хора с увреждания (NARHA), която промотира прилагането на терапевтичната езда чрез установяването на стандартизирани програми и в същото време е център за обучение, оборудване и достъп до тези програми.
NARHA продължава да развива обширна база данни с научни изследвания, които промотират и обучават ефективността на терапевтичната езда.
Терапевтичната езда се състои от три вида програми:
Конна акробатика (като спорт),
терапевтична езда (упражнения)
и медицинска програма (хипотерапия).
Въпреки че всяка една от тези програми има своите собствени цели и методи, може да се каже и че те се припокриват и допълват взаимно.
Медицинският подход в хипотерапия използва коня за постигането на физически, психологически, когнитивни, поведенчески и функционални цели.
Прилагането на този подход предполага екип съставен от медицински специалисти (физиотерапевт, ерготерапевт, логопед, психолог или психотерапевт, терапевтичен инструктор и ездачът.)
